оставят осветените от слънцето места и отиват към мрачните. Затова е естествено те да са духовно

простудени и болни. Виждам, че ако човек не се очисти, ако не дойде божественото просвещение, колкото

и правилно да е неговото човешко знание, то си остава една човешка разсъдъчност и нищо повече. И ако

липсва божественото просвещение, това, което човек ще каже или ще напише, няма да принесе полза.

Виждате ли Псалтира, който е написан с божествено просвещение, какъв дълбок смисъл има! Събери, ако

искаш, всичките богослови, всичките филолози и ще видиш, че не могат да съчинят и един псалом с такава

дълбочина. А Давид бил неук, но човек ясно вижда, че го е водел Духът Божий

Онзи, който постоянно изостря ума си със знания, а живее далеч от Бога, прави от ума си двуостър нож - с

едната страна постепенно заколва сам себе си, а с другата съсича хора с нетърпящите възражения решения

на човешкия си мозък. Когато човешкото знание се освети, когато стане божествено, тогава може да принесе

полза. В противен случай си остава човешко действие, светска логика на мозъка. Разсъдъкът сам по себе си,

без божествената благодат, е като метален прът, който няма магнит в края и когато удря металните предмети,

те не се привличат от него, но биват смачкани.

Такъв е днешният свят. Хората гледат на всичко чрез сухата логика. Такава логика обаче е катастрофална.

Нали е казано: “Знанието възгордява?” (1 Кор. 8:1). Ако човек няма божествено просвещение, знанието е

негодно, довежда до погибел.

В наше време, когато знанието толкова е нараснало, за жалост доверието единствено на логиката разклати

вярата из основи и изпълни душите на хората с въпроси и съмнения.

Пример за това че ако ние първо потърсим Бог, Бог ще потърси нас:

- Авраамовият баща бил идолопоклонник, служел на идолите. Авраам виждал красотата на вселената и

недоумявал как в същото време служели на бездушните идоли, и разумът му заработил: “Не може, рекъл

си, тия идоли, тия парчета дърво, да са богове и да са сътворили този свят. Кой е сътворил небето, звездите,

слънцето и т.н.? Трябва да намеря истинския Бог и в Него ще повярвам, на Него ще се поклоня”. Тогава Бог

му се открил и му казал: “Излез от твоята земя, и от твоя род” (Бит. 12:1) и го завел до Хеврон и той станал

любимо Божие чедо.

Светската логика уморява ума и изтощава телесните сили, ограничава сърцето. А духовното мислене дава

широта на човешкото сърце. Когато разумът се използва правилно, той може да прободе сърцето и да му

помогне. Когато умът слезе в сърцето и заработи заедно с него, всяко наше действие престава вече да е

само едно логическо действие. Разсъдъкът е дар, но този дар трябва да бъде осветен.

Старецът Паисий Светогорец
Откъс от книгата:"С болка и любов за съвременния човек" Слова Том 1
част 1