Постинг
19.11.2014 14:03 -
Притча за царството Божие!
16. А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17. и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
Царството Божие може да бъде разглеждано и от друга гледна точка – като дело Божие и дело, в което дейно участие взема и човека. Това най-ясно е изобразено в притчата за голямата вечеря (Лук. 14:16-24). В нея Бог е изобразен като щедър стопанин, приготвил пиршество, а Царството Божие - като духовна трапеза, отрупана с всякакви блага. В тази притча Бог устройва благодатната трапеза, като едновременно с това е и истинската храна и питие, които се предлагат на нея – „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене няма да огладнее; който вярва в Мене, няма да ожаднее никога” (Йоан 6:35). В общението с Бога е изворът на всяко благо, за което жадува човешката душа. От една страна Бог е, Който устройва и кани на вечерята, а от друга – човекът, който откликва (или не) на този призив. От притчата става ясно, че Бог проявява еднаква любов към всички и зачита тяхното достойнство. Най-напред Той кани тези, на които се полага първенство като пазители на Закона и вярата - иудейските книжници и фарисеи, а след като те се оказали недостойни потърсил странниците - езичници, митари и грешници. Притчата утвърждава истината за Божията безгранична любов – на трапезата на Царя има място за всички, но не всички откликват на Неговия зов. Притчата завършва с горчив извод – „мнозина са звани, а малцина – избрани”(Лук. 14:24).
17. и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
Царството Божие може да бъде разглеждано и от друга гледна точка – като дело Божие и дело, в което дейно участие взема и човека. Това най-ясно е изобразено в притчата за голямата вечеря (Лук. 14:16-24). В нея Бог е изобразен като щедър стопанин, приготвил пиршество, а Царството Божие - като духовна трапеза, отрупана с всякакви блага. В тази притча Бог устройва благодатната трапеза, като едновременно с това е и истинската храна и питие, които се предлагат на нея – „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене няма да огладнее; който вярва в Мене, няма да ожаднее никога” (Йоан 6:35). В общението с Бога е изворът на всяко благо, за което жадува човешката душа. От една страна Бог е, Който устройва и кани на вечерята, а от друга – човекът, който откликва (или не) на този призив. От притчата става ясно, че Бог проявява еднаква любов към всички и зачита тяхното достойнство. Най-напред Той кани тези, на които се полага първенство като пазители на Закона и вярата - иудейските книжници и фарисеи, а след като те се оказали недостойни потърсил странниците - езичници, митари и грешници. Притчата утвърждава истината за Божията безгранична любов – на трапезата на Царя има място за всички, но не всички откликват на Неговия зов. Притчата завършва с горчив извод – „мнозина са звани, а малцина – избрани”(Лук. 14:24).
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1302
