Опитваме се да правим много промени в живота си. Например да работим над характера си, за това може да ни помогне някой добър психолог. Съществува обаче и духовна промяна, която води до преобразяване и това е дело на Божията благодат. Но когато човекът не позволява на Бога да извърши това дело в сърцето му, той живее в ада на себезатварянето. Този човек е объркан, потопен е в грях, в изолация, изпълнен е с гняв и със стрес. За такъв човек казваме: „Затворил се е в себе си!". Но какво е да затвориш сърцето си? Съществува и затваряне, при което се опитваш да събереш мислите и чувствата си и да се помириш със себе си – това е благото състояние, което е предпоставка да влезеш в процеса на себеоткриването, на свободата, на общението, на здравата връзка. Има обаче и затваряне, което е болно и егоцентрично състояние. Това е симптом за грях, защото грехът е затваряне. В това състояние човек се самоизяжда вътрешно и не позволява на Бог да влезе в душата му.
Затвореният човек има мрачни помисли и страсти, объркан е в идеите и целите си – веднъж има една цел, в следващия момент – съвсем друга; опитва се да намира оправдание за себе си. На пръв поглед приема своите неуспехи, но в действителност обвинява всички други, че са виновни за неговите несполуки, това поражда хладност и изпълва сърцето му с несигурност и самота. Въпросът е доколко сме решили да спрем да се занимаваме със себе си. Вътрешният живот, който изобилства от идеология, свръханализиране, ограбва енергията и динамиката на молитвата, на откриването ни за Христос. Такъв живот е заблуда. Духовният живот не е абстрактна идея или система от нравствени правила, а е път към личноста, той е връзка с Христос.
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СВЕТЛИ И УЮТНИ ПРАЗНИЦИ.....
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Дора
Моля тези , които са ме разбрали погрешно да ме извинят.
Поздрав Дора
