Гълъбо, искам като се взра в теб,
да те видя и прочета. Изцяло.
А ти да познаеш неприкрития и уязвим мен.
В дух, душа и тяло.
Нескончаемо горещо начало. Без намек за край.
Да почувствам в себе си как в теб поникват всичките ти цветя.
Да заухае на вечност. На полети. Буря. Угар. И океан.
Да усетя
как изгревите се изстрелват нагоре с призив от рог,
свличащи стените на Йерихон.
Да доловя непрекроени вълните ти,
чувайки и най-тихата нужда и зов.
Сърцето ми да има за теб всички въпроси и отговори,
които да са твоите истини. Защото са мои.