Книгата започва така: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана”. 

Какво се има предвид с думите: „което трябва да стане скоро”?

Трябва да помним това, което е казал св. ап. Петър: „Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят” (2 Петр. 3:3-10).

Всичко това показва, че дори в дните на св. ап. Петър, тоест съвсем скоро след идването на Христа, хората вече казвали на християните: „Вие говорите за края на света, но светът си остава същият, какъвто си е бил винаги и нищо не се променя”. Сега след като от тогава са минали повече от две хиляди години, хората казват същото: „Вие говорите за края на света, християните винаги са мислели, че краят на света е близо, а са изминали вече две хиляди години. Светът ще съществува хиляди хиляди години”. 

Разбира се, когато св. Иоан казва: „което трябва да стане скоро”, ние не трябва да забравяме, че „скоро” може да означава и тези две хиляди изминали години. Ако в очите на Господа хиляда години са като един ден, тогава две хиляди години наистина са много малко време. Това време е нужно, за да могат всички, които трябва да се спасят, да дойдат при Христа и за да се открие тайната на беззаконието. 

Във всички векове много от отците са казвали, че краят на света е близо, че Христос ще дойде скоро, но Той не идва. Ние живеем в този времеви период, който наричаме последни времена, когато светът отново говори, че като че ли краят е близо. Защо е така? Нима християните постоянно се заблуждават и напразно се безпокоят, мислейки, че краят е близо, а се оказва, че все още не е толкова близо? 

Първо, Христос идва при всеки човек, който трябва да премине своя път в този свят и да умре. В този смисъл за всеки от нас идването на Христа е много скоро. Това е съвсем вярно. 

Второ, всички живеещи с вяра и гледащи на всички неща от мистична гледна точка, тоест, опитвайки се да анализират историческите събития, виждат, че наистина това, което трябва да стане, вече се случва. На практика самият св. Иоан казва в едно от посланията си: „Както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи” (1 Иоан. 2:18). Дори в негово време, в края на първото столетие, вече били се появили много антихристи, тоест хора, действащи в духа на антихриста и предстояло да се явят още много. Антихристът действа и вън и вътре в Църквата.

Разбира се, богоборците се явяват в някакъв смисъл антихристи, също както и хората, които се опитват да разрушат Църквата отвътре. През цялата история ние виждаме много хора подобни на антихриста, но все пак това не е този антихрист, който трябва да дойде в самия край. Духът на антихриста е присъствал в самото начало на историята на Църквата, тъй като дяволът незабавно е започнал война против нея. 

Затова, тъй като книга Откровение описва цялата война на Църквата Христова против дявола, всичко онова, което трябва да стане в края, е започнало да се случва от самото начало на църковната история. 

И в заключение, значението на думата „скоро” трябва да отнесем към собствената си смърт, тъй като есхатологията като учение за края на света се отнася не само до края на целия свят, но също и до края на нашия живот, понеже когато всеки от нас умре, той се отправя в другия свят и там очаква края на този. И също не бива да забравяме, че в историческо измерение, а също и в очите на Господ, това наистина е кратко време. Можем да погледнем назад в историята – пет, шест, седем хиляди години. Две хиляди години са само малка част от нея.

Иеромонах Серафим (Роуз), Тайны книги Апокалипсис.