ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 6.

19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.
* На богатството

Това, разбира се, е дребнаво заяждане, жреците на всички религии брилянтно са оттренирали начините да приберат париците на глупаците, дето бачкат и заради тях...

св. Игнатий Брянчанинов
Плътските хора, привързани с цялата си душа към земния живот, запознати с Божия Закон повърхностно, по буква, само от изучаването му в училище, чужди на Божия Закон по дух, по сърце, по живот и дела - с други думи, фарисеите попитали Господа: "кога ще дойде Царството Божие?" (лук. 17:20). Въпросът, както се разбира, бил зададен не от искрено сърце и не с добра цел; той бил зададен лекомислено, от любопитство да узнаем какъв отговор ще последва.
Коварните и злобни фарисеи се надявали, че Господ ще им даде повод за лесно обвинение към Него. Съставяйки си разбиране за Месията като великолепен цар и славен завоевател, и виждайки Го в образа на беден странник, нямащ къде глава да подслони, фарисеите задали въпрос, зад който се криела насмешка, и чрез него изразили своето плътско мъдруване, чуждо и враждебно на Божия разум (Рим. 8:7).
Господ дал отговор, подобаващ на всички плътски хора без изключение, привързани към света и водещи греховен живот сред непрестанни житейски грижи и плътски наслаждения. Богочовекът отговорил на фарисеите: Царството Божие няма да дойде забелязано, тоест няма да дойде по видим за чувствените очи начин, и няма да кажат:ето, тук е, или: там е. Понеже Царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:20, 21)