Ирационализъм (от лат. irrationalis — неразумен, безсъзнателен) — антирационализъм, абсурдизъм, проява на ненавист към Истината в Нейното точно догматическо изражение, която прави невъзможна вярата в Троичния Бог.

Отричайки познанието на Истината и верността към Нея, вместо това ирационализмът утвърждава път на познание и Богопознание чрез безумие. По този начин ирационализмът обезпечава „абсолютната свобода“ на човека като право на личен бунт против Бога, против Неговата премъдрост и сила, против Неговите решения и разум (вж. Иов. 12:13).

В богословския модернизъм ирационализмът бива обявен за съществена принадлежност на християнството. По думите наФ. М. Достоевски: „Ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и наистина би било така, че истината е извън Христа, то за мен би било по-добре да остана с Христос, отколкото с истината. За другия корифей на ирационализма Сьорен Киркегор християнството е абсурдно, вярата няма никакви основания или оправдания и се явява „скок в нищото“. В модернизма ирационализмът бива приписван преди всичко на учението за Христос Премъдрост Божия, за Когото в Писанието е казано: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята“ (Прит. 8:22-23).

В ирационализма предметът на вярата и познанието се явява вътрешно неоформен, безпорядъчен, абсурден и противоречив в своята същност, въпреки Писанието, което учи: „Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса“ (Прит. 3:19-20). Въпреки казаното от светите отци тази противоречивост се приписва на Самия Бог. Но св. Григорий Ниски учи: „Значението на имената, приписвани на Божествената природа, е такова, че всяко от тях, макар да има особено значение, не съдържа в себе си никакво противоречие с другите имена, които биват приписвани на Божествената природа“.

В ирационализма предметът на познанието и вярата изчезва, губейки своята същност, която не се смесва с нищо. В същото време за Бог и за порядъка в света Църквата учи: „Той поддържа всяко нещо и го привежда към неговата собствена крайна цел, заради която то е създадено, без всякакво превръщане на едното в друго противно нему, в нещо противно на това, което то е било по природа“ (св. Ириней Лионски).

„Християнският“ ирационализъм се явява злостно изопачаване на следните апостолски слова: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“ (1 Кор. 3:18-19).  И думите за съблазънта на Кръста: „защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците“ (1 Кор. 1:25). Но св. Иоан Златоуст тълкува тези слова така: „Говорейки за безумството и немощта на кръста, апостолът подразбира не че той действително е такъв, но че изглежда такъв за някои; защото той говори това приложено към мнението на противниците. Това, което не могли да постигнат философите с разсъждение, е постигнато с нещо, което [за тях] изглеждабезумие“. Накратко: изглежда не е същото като е.