В съвременния ни свят е много актуален въпросът за „личното щастие“. Хората много държат на личното си щастие, само че го търсят на най-невероятни места. И понеже личното им щастие често е в разрез с ония, семейните ценности, те се ядосват, че трябва да се жертват, за да са щастливи децата им. Ама  мрънкането, хич не ми допада и не мога да разбера мрънкачите. Сега хората  се развеждат на първото препъване. Сега статистиките показват, че браковете нищо не означават. Мрън-мрън, тя/той не ме разбира, не съм щастлив/а с нея/него, не мога да бъда себе си, ограничава ме и така нататък глупости.

А съпружество означава съ-впрегнатост, двамата с твоята любима/любим се впрягате в талигата и почвате да си я теглите, тя се пълни по пътя с разни неща, дотежава, ама има ли по-голяма радост от тая да теглиш заедно с човека, когото обичаш, с когото сте едно цяло, и дори да ви омръзне по някое време, и дори да стане зверски трудно, нещата отзад са си ваши, вие си ги товарите… Гледайте повечето да са добрите, вътре да са дечицата, да има веселие и очите ви да виждат красиви неща и тогава няма да усетите пътя, и ще ви е леко, и Господ по-тежък кръст отколкото можете да носите няма да ви прати. Бъдете сигурни в това. Носете си го и не мрънкайте.

 

 

Редно е да се засрамя, че май съм точно в период на "мрънкане" :))
Любов, любов, но знаеш ли - моите наблюдения са, че не губим себе си, заради неразбиране от другия, а губим усета за единност. Малко да ни се разклати каручката, малко странични дразнители и хоп - светът се срива... Все изхождаме от търсене на идеали, а сме с ясно съзнание, че такава "идеална материя" не съществува.
Поздрави, Доре!

така се получава на практика, защото мислим, че сами можем да се справим с всичко ако се обърнем за "съвет" към Библията на тази тема там ясно е казано от Христос "без Мен не можете нищо"- а ние хората се държим като оная " капката вода, която крещи на океана аз съм велика"....... колко тъжно
Поздрав и хубава вечер от мен.