Някой фен на социалните мрежи може да попита защо общуването например по електронната поща или чрез някой блог не е проблемно, а социалните мрежи са проблем. Не се ли случва и това общуване във виртуалния свят? Ще отговорим веднага: електронната поща и блоговете не носят такова ниво на внушаемост в създаването на псевдообщност и виртуалните идентичности не се стремят в такава мяра да заменят реалния контакт. Социалните мрежи (не само те, но тук са парадигма) създават виртуални идентичности. Тези виртуални идентичности по определен начин имат свой живот в рамките на динамиката на социалните мрежи. Те по своята външност наистина могат до голяма степен да се покриват с физическите, реалните, но почти винаги представляват силно украсена версия, която, да не забравяме.Впрочем, забравя се, че между човешките същества не съществува лесно общуване в истинския смисъл на тази дума. Ако съществува, това вече не е общуване, а формализъм, рутина. Междучовешкото общуване винаги носи риск, освен в един-единствен случай: когато се води между светии. Светите Божии хора винаги изхождат от гледната точка на другия човек, виждайки в него Божи образ, Божия икона, а в отношенията с другия човек – своето спасение.  В мнозинството от случаите днес, за съжаление, ние изхождаме изключително от себе си и своите потребности (пак се връщаме на проблема за индивидуализма), и поради това в общуването възникват конфликтни ситуации.Следователно, не е достатъчно да имате профил, както не е достатъчен фактът, че сте живи: необходимо е профилът постоянно да се освежава, допълва, привежда в движение. Динамичното поддържане на профила за много хора е нещо жизнено важно, тъй като представлява потвърждение на идентичността им, колкото и виртуална да е тази идентичност. Потребителят на социалните мрежи преди всичко използва аргумента, че „така и така всички са там” (най-вече във „фейса”), и затова му остава единствено да следва модата.