- Всичко ли което съществува е създадено от Бога?

Един студент се изправил и смело отвърнал:
- Да, създадено е от Бога.
- Значи Бог е създал всичко?
- Да, сър – потвърдил отново студентът.

Професорът продължил:
- Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. Значи – съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, то Бог е зло.

Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.

- Разбира се – самодоволно отвърнал професора.

Студентът се изправил и попитал:
- Професоре, а студ съществува ли?
- Що за въпрос, разбира се че съществува! На тебе никога ли не ти е било студено?

Студентите се засмели на въпроса на младежа, а той продължил:

- Всъщност в съответствие със законите на физиката, студ не съществува. Това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:
- Професоре, а тъмнина съществува ли?
- Да, съществува.

Студентът отвърнал:
- Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните й цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът попитал отново професора:
- Сър, злото съществува ли?

Този път професорът отговорил доста по-неуверено:
- Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.

На което студентът отвърнал:
- Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

Професорът мълчаливо седнал на мястото си.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

А вие как мислите? Има ли Бог? Забелязвате ли играта и проявленията на топлината, светлината и божествената любов във вас? Замислете се…почувствайте…споделете.

Какъв съспенс, каква ярка разлика от предишният пост с притчата на Давид!
Честно казано, притчата ме приспа на два пъти, така и не съм я дочел още, но тази студентска епопея, с невероятният обрат накрая, когато разбираме кой е умният богобоязлив студент- направо тръпки ме побиха...
Оставаше и случката да е вярна...

"Айнщайн сам заявява, че е агностик в писмо от 1950 г., адресирано до М. Берковиц: "Отношението ми към Бог е това на един агностик. Убеден съм, че ясното съзнание за водещата роля на моралните принципи при подобряването и облагородяването на живота не се нуждае от идеята за законодател, още по-малко от законодател, който действува чрез награда и наказание."

ето ти и отговор: Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог - с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:
"Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?"
- - -Източник:http://adyulgerov.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html
Някак си по горе казаното от Айнщайн не ми звучи като на човек , който не вярва в Бог. Благодаря ти за коментара. Поздрав Дора

да напише един коментар този, който гласува отрицателно моля....в очакване съм .

Много ме мъчиш с тези невидими букви :(
Иначе с най-хубави чувства съм! Плюс поздрав и усмивка! :))

Много ми хареса! Има смисъл в тази история - вярна или не, написал я е все пак някой..
Поздрави! ;)

то както се казва си беше мой проблем , който трябваше да разреша ами радвам се че ви харесва на теб и Димитър.....ще продължавам в този дух.
Благодаря ви на двамата, че коментирате написаното от мен.
Поздрав Дора