Доста години постих “както трябва”, просто защото “така трябва”. Да, известни са ми всички правилни изречения, използвани за случая – че постът е духовна гимнастика, че какво струвам аз, щом ради Господа не мога да се лиша от едни кюфтета, че борбата със страстите на пълен стомах е меко казано неефективна. Въобще “не ни е вменено, тоест не е във възможностите ни да променяме каквото и да било”. Казано накратко, концепцията ми за поста се свеждаше до това – нашите свети предшественици са постили, за да станат по-добри, значи и за нас е необходимо, ако искаме да станем по-добри.
Също толкова безсмислени са и разсъжденията, че видите ли, ние извършваме “подвиг ради Господа”. На Господ не са Му нужни нашите безцелни страдания. Ако някой е решил да гладува до припадък – Господ няма да започне да го обича повече или по-малко, няма да чуе по-силно или по-слабо молитвите му. Господу е нужно нашето сърце, а не нашите припадъци. Опитите да манипулираме Всевишния “виж, как заради Теб се мъча” са неуспешни още в зародиш.
 ВЛАДИМИР БЕРХИН
Източник: www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%81/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81/#.U9vQbuN_vm0

С пост се постига просветление, прочистване на душата и тялото.

ред на мисли, може ли един добре охранен човек ( като повечето попове, някои са огромни) да е духовно извисен? Тук много добре е казано - нямал е време. Значи, колкото повече време отделяш да си пълниш търбуха ( или ако постиш да мислиш какво и колко точно ядене да изядеш), толкова по-малко мислиш за истински важното. Хубава статия, хареса ми. Не е обаче само постенето отвличане от истински важното. Там са телевизия, спорт, интернет, пазаруване, разни моди и т.н. Всичко се използва за отвличане на вниманието от важното, от факта, че бягаме към пропастта невиждайки я, вперили погледи в лъскавите ненужни вещи и събития.

да но не само ...Поздрав Дора

може ли един добре охранен човек ( като повечето попове, някои са огромни) да е духовно извисен?
В този ред на мисли ти отговарям: Защо виждаме сламката в окото на другия а гредата в своите не .....защото ако започнем да бъдем така критични към себе си както към другите ще забележим, че няма да ни остане време да се взираме така детайлно в греховете на хората около нас. И какво от това ако констатираме, че някой свещеник е добре охранен/те също са хора и грешат не са безгрешни/ от това какво следва ние ставаме ли по-добри, този когото сме решили че е по-грешен от нас става ли по извисен след нашата критика?
Поздрав Дора

грешен. Но тези, дето са призвани да застанат отпред и да водят стадото трябва да са пример. За пример ли са те? Гредата не е в моето око, а в палатите им, лимузините им, наложниците им, търгашеството им. Защитават ли пастирите стадото? Вълците давят ли все повече овце? Ще си платят за това!

нека оставим да съди този , Който Единствен има право на това ...така ще сме сигурни, че отсъденото е справедливо. Добре е че пред теб стоят такива екзистенциални въпроси на които търсиш отговор. Благодаря за коментарите.
Поздрав и хубава вечер Дора

drakulla, много истинни съждения казваш, дано повече хора ги говорят открито.