Представете си, че намерите човек, който всеки момент ще умре от глад и искате да му помогнете по най-добрия начин. Ако нямате медицински познания, вероятно ще му дадете солидна порция силна храна, в резултат на което човекът непременно би умрял. Така става, когато се действа слепешката. По същия начин, един християнин и един не-християнин може еднакво да желаят да направят добро на ближните си. Единият от тях вярва, че хората ще живеят вечно, че са сътворени от Бог и са така устроени, че могат да постигнат своето истинско и трайно щастие единствено съединени с Него. Другият вярва, че хората са случаен резултат от слепи природни процеси, че са започнали като обикновени животни и притежават повече или по-малко стабилни подобрения, че ще живеят около 70 години, че тяхното щастие е напълно постижимо чрез добри социални грижи. Хората, които продължават да питат, не могат ли да водят приличен живот без Христос, не разбират за какво е животът. Ако разбираха, щяха да знаят, че това, което наричат “приличен живот”, е просто техническа подробност в сравнение с онова, за което ние хората сме създадени. Християнинът и материалистът имат различни схващания за света. Те не могат да бъдат едновременно прави. Материалистът  умишлено се опитва да “не знае” дали християнството е истина или не, защото предвижда безкрайни затруднения, ако то се окаже истина. Но Божественият Живот, който ни Се предлага и Който ни призовава да бъдем богове (пс. 81: 6) е предвидил за нас нещо, от което простата моралност ще бъде погълната.  Идеята за “добър живот” без Христос се основава на двойна грешка: първо, тя не може да бъде осъществена; и второ, като поставяме “добрия живот” за своя крайна  цел, ние пропускаме самия смисъл на своето съществуване.

Важен въпрос.
Моят отговор го намерих преди много време, в една карикатура на Жан Ефел, в която нямаше нищо смешно...
Та значи, седят си двама на един облак, на други облаци около тях седят по двама-трима, също облечени в бели одежди, от цялата картина навява неземна скука, и тогава единият мъж задава мъчният въпрос:
Е затова ли цял живот не пих, когато ми се пиеше, не ядох, каквото ми се ядеше, не любих, не..., не...., не....?

Темата за смисълът на живота е важна и за всеки човек който си задава този важен въпрос е не по-малко важно да си отговори ПРАВИЛНО на него а не просто да получи някакъв отговор. По този повод ще кажа, че карикатурата на Жан Ефел- едва ли е ПРАВИЛНИЯТ отговор...... freeoldmen моите уважения към теб но по-горе цитираното звучи като намерен отговор просто за да има такъв ....или още казано поставяме “добрия живот” /ядене , пиене и т.н/за своя крайна цел, ние пропускаме самия смисъл на своето съществуване.Поздрав Дора