Стоим пред прага на Богородичният пост по повод на това бих искала да кажа, че всички ние от древността сме християни, защото Бог ни е сътворил по Свой, Светотроичен образ. Николай Бердяев е могъл да изкаже непонятната за много потънали в забвение днешни християни следната истина: „Христос съществува и за онези, които не вярват в Него”. Всички страдания на духа на днешния човек са християнска забрава. Можем ли все още да се сепнем, да дойдем на себе си (и така да излезем от себе си), да се сетим и тогава да се преобразим, за да стигнем от забравата до забравянето!

коментар по темата , моля тези които мислят отрицателно да се аргументират ще ми бъде интересно ...

имам лично мнение, с което не ангажирам никого, освен себе си: страданията на духа са вследствие на начина на живот, който водим...затрупани сме от информация на християнска тематика, знаем много, от позицията на времето анализираме този или онзи светец, Писанията, и вместо да се засрамим, че нямаме нищо общо в живота си с него или с тях, опитваме да изследваме Божествените тайни, които, ако не успеем да обхванем, отхвърляме като непобиращи се в мярата на разума ни. виждам редица апологети по разни християнски предавания, хора, изявяващи титлите и степените си, говорещи тежко и с изострен поглед, но въпреки добре усвоената теория, няма никаква сила в говоренето им, няма никакво припокриване с поведението им.
Св. Йоан Златоуст пише в Т. V, стр. 330..., че "нито кръщението, нито опрощаването на греховете, нито знанието, нито причастяването с тайните, нито свещената трапеза, нито удостояването с Тялото, нито приобщаването с Кръвта, нито нещо друго може да ни принесе полза, ако не започнем да водим честен, строг живот, чужд на всеки грях".
А един проповедник от днешно време говори, че и бесовете вярват в Иисус Христос, но вършат своята си воля.
И, както казваш, ако се сепнем и разбудим от забравата на светската летаргична меланхолия на удоволствията и видим, че животът ни е само 70 години (както бе описала в миналия пост :))), тогава наистина ще се сепнем и оценим всеки миг от настоящия живот.
поздрави

твоите виждания за християнски живот са близки до моите ....много е трудно да вървиш по "тесния" път а лесно да се пуснеш по "широкия" както казва Христос но никой не ни е обещавал да ни е лесно .
Поздрав Дора

ей това нещо се опитвам да си го втълпя в главата :)))))))

недей то ще си намери място само когато му дойде времето:))))))