Църковността е тъкмо противоположност на изолацията, защото тя е отражение на троичността на Бога, Който като Бог на любовта, е заедност, общност, в която Лицата, които я съставят, са в съвършено общение… Бог е дал на човека, който създал по Свой образ и подобие, църковността, която за него е това, което е троичността за Бога. Отдалечавайки се от Бога, човекът подменя Божия образ и заменя своята църковност  с индивидуализма и егоизма, които го водят към смъртта.  В Църквата хората споделят с другите себе си, живота си, времето си, безпокойствата си, радостта си, скръбта си, горчивината си, отчаянието си, своите надежда и вяра. Църквата не е място, където група хора проявява послушание към един човек или към друга група хора, а всички проявяват послушание към всички. Не съществува Църква там, където всеки се грижи единствено за себе си, там, където всеки пази за себе си своите блага, радост, сила, надежда, вяра, добродетел, и не ги споделя с другите.
Кога на-после ще проумеем всичко това? Колко трагедии трябва да ни се случат за да разберем, че  правим грешки на едно и също място?Църквата мили хора не е статична; не е общност от чисти или вече пречистили се духовно хора, които са стигнали до края на своето пътуване и не могат да продължат по-нататък. Мнозина днес воюват с Църквата; съвременният човек често говори за справедливо разпределение на материалните блага, но никога не говори за справедливо разпределение на емоционалните и духовни блага, не говори за любовта нима това не е странно?Защото ако Бог е с нас кой ще е против нас?