В голяма степен сме изгубили усещането си за красотата на простите неща в нашия живот. Виждаме колко хора са загубили усмивката си в собствения си дом. Или как много млади хора, още преди да са започнали своя брачен живот, вече искат да са развеждат. И ако малко ги доближиш, имаш ужасното усещане за отсъствието не на Бога, а на самия човек – защото в крайна сметка, когато Бог отсъства, тогава истински отсъстващият е човекът. Битките, които се водят срещу вярата, Църквата, Христос, всъщност носят поражение не на Христос, а на човека. Бог нищо не пострадва от това, но ние пострадахме.В крайна сметка, за кой живот говорим? Може би имаме предвид единствено удължаването на времето на нашето присъствие тук на Земята? Това ли е представата ни за щастлив живот? Или понякога смъртта идва именно за да живеем, защото по-нататъшният ни земен живот наистина би означавал смърт…Следователно, изпитанието, през което преминаваме, идва, за да се завърнем или да застанем на нашето истинско място.