Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, 
щом любов нямам, 
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, 
да имам пълно знание за всички неща 
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - 
щом любов нямам, 
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, 
да предам и тялото си на изгаряне, - 
щом любов нямам, 
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, 
пълна с благост,

любовта не завижда, 
любовта се не превъзнася, 
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето, 
не се сърди, зло не мисли, 
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява, 
на всичко вярва, 
на всичко се надява, 
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, 
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, 
ако са езици, ще замлъкнат, 
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, 
като младенец говорех, 
като младенец мислех 
и като младенец разсъждавах; 
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало, 
а тогава - лице с лице; 
сега зная донейде, а тогава ще позная, 
както и бидох познат.

А сега остават тия три: 
вяра, 
надежда, 
любов; 
но по-голяма от тях 
е любовта.

Когато тръгнем по пътя на живота без любов/в абсолютния смисъл/ нямам как да намериим правилният такъв. Дори когато срещаме хора, които ни мразят те са верните хора по пътя, защото именно те ни карат да се замисляме и променяме.Странно е но някак негативното активира позитивното да се появи в нас и да започнем с промяната, която ще ни доведе до ИСТИНАТА на живота а именно  ......"Щом любов нямам нищо не ме ползва"