Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.
- Какво да правя?- проплакала тя.- Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра...

 Не си ли в контакт с Бога, не си в контакт и със света, живееш в измислица…
Живееш в матрица. Там изпълняваш чужда и небожествена роля.
откъс от публикация на Николай Фенерски